Представете си, че сутринта се събуждате на странно легло до непознат човек. Искаш да станеш да пиеш чаша вода, но не знаеш къде е кухнята на къщата. Искаш да си тръгнеш, но дори не знаеш къде си или къде да отидеш. Питат ви как се казвате, а вие не знаете отговора. Така животът би изглеждал ако някой, загуби паметта си. Можем да разглеждаме паметта като дадено нещо, но не трябва да забравяме нейното значение за нашия живот. Способността да съхраняваме, извличаме и свързваме информация е от жизненоважно значение както за оцеляването, така и за развитието на нашата личност и придобиването на знания. Това, което ни дава чувство за себе си и времева 
продължителност на нашето собствено съществуване е възможността ни да си припомним кои сме, какво сме направили в миналото и това, което планираме за в бъдеще. Ако не можем да си спомним информация за себе си и за нашите действия, тогава ще загубим значителна част от нашата личност. За да се разбере значението на паметта, по-късно ще използваме някои примери за мнемонични нарушения, които описват по най-добрия начин ролята на когнитивната функция в нашето ежедневие.
Преди да опишем разстройствата на паметта, би било полезно да се има предвид определението на паметта и някои основни теоретични описания на свързаните с нея механизми. Въпреки че всички разбираме какво имаме предвид под памет, експертите срещат трудности при намирането на ясна дефиниция, която може да включва всички версии. Паметта е способността да се помни това, което сме яли вчера, коя е столицата на Франция, как да си вържем връзките на обувките, или десетцифрения телефонен номер, който току-що някой ни е казал, който трябва да запаметим в мобилния ни телефон преди да го забравим. Обективно е изключително трудно да можем да задълбочаваме и обясняваме едновременно всички мнемонични механизми, включени в горните примери. Ето защо съвременните изследвания на паметта обикновено се съсредоточават върху някои специфични форми на паметта, които се категоризират главно въз основа на пълното време за съхранение на информация, което позволяват. Три основни категории памет са дълги, къси и чувствени.
– следва продължение –